За Учението

Кодекс на духовното достойнство

1. Не участвай в игри, които са ти неприятни.
2. С вълци на лов не ходи, с лъвове плячка не дели, със змии не играй. Не ставай нито слуга, нито партньор, нито спътник на хищници.
3. Не сядай с лъжци и хора коварни на една маса, не участвай в сборища на глупци.
4. Избягвай тълпата.
5. Не спори, не доказвай, не настоявай, не проповядвай, не изобличавай.
6. В общуването си с околните не бъди нито повърхностен, нито надменен, нито отчужден, нито прекомерно доверчив.
7. Винаги предпочитай скромността, сдържаността и мълчанието пред шумните възгласи, оценки и декларации.
8. Мери мислите, състоянията, чувствата, емоциите и действията си с мерилото на Духовните учения и Вселенските закони.
9. Не се въвличай в ничии съждения за ближните, избягвай съпричастността към чуждите заблуди и оценки.
10. Винаги давай на ближния правото на грешка.
11. Не прави и не постигай нищо на всяка цена, особено като потискаш, експлоатираш или погазваш волята и свободата на ближния.
12. Помни, че целта далеч невинаги оправдава средствата. Без съжаление се отказвай от всяка възможност, за която ще трябва да платиш със самоуважението си.
13. Почитай волята, свободата, вярата, традициите и достойнството на околните като собствени. Помни, че чуждият живот е свещен.
14. Винаги бъди внимателен и състрадателен към ближния, без да ставаш жертва на неговото страдание, болка или невежество.
15. Твърдо и ясно поставяй граница пред непозволеното в общуването, самият ти не прекрачвай чуждите граници.
16. Когато влизаш в чуждата душа, събувай си обувките, защото душата на ближния е храм.
17. Срещнеш ли безумие, гняв, глупост или злонамереност, бъди безстрастен, не бързай да съдиш и да правиш заключения.
18. Помни, че нямаш врагове, и няма да се нарани онази ръка, която не държи оръжие.
19. Не позволявай нито на страсти, чувства, желания, нито на алкохол, наркотици, социални мрежи, нито на кумири да заслепят духовното ти зрение и да те превърнат в посмешище.
20. Винаги практикувай следното: “Долавям отрано замисленото коварство, но лицето ми грее, ръката ми е щедра и аз не задържам за себе си хляба, който притежавам“.
21. Никога не търси съжаление. Не се оплаквай нито от поведението, нито от отношението на околните.
22. Свято почитай всеки човешки труд. Бъди благодарен на всеки, който се труди за теб и се старай да дадеш повече от това, което си длъжен или би желал.

начало на страницата