Отговори за непосветения том 1 - Предговор от Антон Дончев

И Яков видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. Да, към небето се вдигат стълбовете на световните религии, опрени в някой облак, всяка на свой облак – християнство, ислям, будизъм. И по тях се качват милиони, милиарди човешки същества.

Единното учение на Зор Алеф казва: "Когато стигнат горе и се огледат, що ще видят? Едно и също небе." Докато се катерят нагоре, те се държат само за своята стълба, а някои ритат стълбите на другите, но небето е едно.

Бог е Един.

Целта на школата на Единното учение, в която служи Зор Алеф – това е възсъединяването на човечеството в Истината.

А що е истина? – се пита човекът до днес, не само от времето на Пилат, а доста преди него.

С дълбока вътрешна убеденост, със спокойствие, състрадание и любов – и с много смелост – Зор Алеф отговаря в книгата си на това човешко питане. Забележете, – бащата пита сина си, защото: "Станах по-разумен от моите учители, като размислях за Твоите откровения. По-вещ съм от старците, защото пазя Твоите заповеди."

Тази книга е написана днес – и трябва да бъде прочетена още днес. Защото всяко време изисква своите книги – и винаги ражда хората, които трябва да ги напишат.

Зор Алеф провъзгласява и утвърждава Истината – че действителността е духовна по своята същност. Първооснова на всичко е Идеята.

Какво се случи вчера, през века, който отмина? Какво се случва днес, през новия век? Ясно и точно Исус казва: "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате и на Бога и на Мамона." Не може да се признава едновременно властта на духовното и на материалното. Човечеството прекалено дълго се е опитвало да прави тъкмо обратното – да уравновесява силата на двете власти, а в последния век пред трона на Мамон се блъскат тълпи. В същото време идеите, въплътени в материални постижения, външно дадоха възможност на хората да се обединяват, да се свързват и да общуват. Така материалното обслужи духовното, както му е отредено и отсъдено. Но – пак в същото време – то, материалното, даде възможност духовното да бъде унижавано и потъпквано. Материалното обслужва и храни насилието, алчността и невежеството. Човек се залута в гонитбата на "лично щастие" и спасение "поединично".

Дали нашата Земя е дребна риба в океана на Вселената, в която плуват ятата на милиони галактики-китове? Дали това е основание за чувство на самота, малоценност и песимизъм? Всъщност изглежда, че нашият разум заема във Вселената място, което може да се окаже нейното сърце.

Да. Във Вселената се броят две начала – нека ги наречем Ред и Хаос. Или Светлина и Мрак. Или – Добро и Зло. Нашият, човешкият разум води битка в посока на главния удар, който Редът нанася на Хаоса.

Зор Алеф е в предния отряд на въоръжените със Светлина, тръгнали срещу Мрака. В името на Бог, един за всички, Зор Алеф призовава за възсъединяването ни.

Времето е разделно. Човешкото общество в служба на материалното заприлича на дървен кораб, на чиято палуба качиха ядрени оръжия. Ако те гръмнат, - все едно срещу кого – корабът ще потъне. Днес на Земята живеят няколко поколения, обучавани и възпитавани да вземат, а не да дават. Само обединеното човечество, осъзнало своята духовна същност, може да метне покривало върху оръжията на себичността, а после да ги свали от кораба. Един за всички, като Ноевия ковчег.

Прекалено дълго време ние вървяхме по пътя на задоволяването на нашите материални прищевки. А винаги пред нас – и в самите нас – се е простирал пътя на осъзнатата служба за Духа, пътя на нашата истинска човешка отговорност към вчера, днес и утре.

Зор Алеф върви по този път.

И ни зове да тръгнем с него.

Антон Дончев
14.02.2001г.

Обратно